Кила по репичката — симптоми и лечение

Тежест: висока

Какво представлява килата

Килата по репичката е сериозно заболяване, причинено от почвения паразит Plasmodiophora brassicae. Този патоген засяга всички кръстоцветни растения, включително репичката, зелето, броколите и карфиола. Болестта прониква в коренната система и причинява деформация, която пречи на растението да се храни нормално и да абсорбира вода. Килата е един от най-опасните почвени патогени и може да остане жизнеспособна в почвата много години. Болестта е най-сериозна при кисели почви с pH под 7.

Симптоми

Най-характерният признак на килата е деформацията на коренната система. Коренчетата набъбват и приличат на малки клубове или бухалки, откъдето идва и названието на болестта. Надземно растението показва следните симптоми:

• Подути и деформирани корени, напомнящи на глави на чесън или скорцонера
• Увяхване на растението през горещите дни, дори при достатъчна влага
• Закърнял растеж и слаба растителна маса
• Пожълтяване на листата, особено на по-старите листа
• Малък брой събрани репички и дребен размер

Килата обикновено се проявява в периода на развитие на кореновата система (май-юни) и се влошава през топлото време.

Причини и условия за развитие

Килата се разпространява основно чрез заразена почва. Спорите на патогена могат да оцелеят в почвата десетилетия, но са най-активни при кисели условия (pH под 7). Хладната пролет и началото на вегетацията са периоди на висок риск. Влажната почва благоприятства разпространението на болестта. Една заразена репичка или друго растение от семейството на кръстоцветните може да зарази целия парцел в продължение на години, ако не се предприемат мерки.

Лечение

Агротехническо лечение: Основният начин за контрол на килата е варуване на почвата. Повишете pH на почвата до над 7.2 чрез добавяне на вар или изпечена магнезия. Варуването трябва да се извърши преди засаждане на репичката. Редувайте с некръстоцветни растения (картоф, домат, зеленчуци от други семейства) поне 7 години в заразени полета, тъй като килата засяга само кръстоцветни.

Профилактика

Профилактиката е най-важната защита срещу килата:

• Редувайте културите систематично — не засаждайте кръстоцветни в един участък по-често от всеки 7-8 години
• Повишете pH на почвата чрез варуване — килата се развива слабо при pH над 7.2
• Използвайте сертифицирани здрави семена и посадъчен материал от незаразени области
• Не пренасяйте почва от заразени полета — това е основният начин на разпространение
• Почиствайте инструментите след работа в заразени полета

Често задавани въпроси

Как мога да разбера дали полето е заразено с кила? Най-надеждният начин е да изровите растение и да проверите коренната система. Коренчетата с бухалкоподобна деформация показват килата. Можете също да направите тест на почвата чрез специалист.

Могат ли устойчивите сортове да помогнат? Някои сортове репички показват по-голяма устойчивост към килата, но няма 100%-устойчиви сортове. Варуването е основната защита.

Мога ли да компостирам заразено растение? Не. Спорите на килата могат да оцелеят дори след компостиране. Заразените растения трябва да се унищожат чрез изгаряне или изхвърляне в системата за битови отпадъци.